Изненадват ме с езиковата си немощ, не могат да облекат мислите в думи За всички вече няма

Изненадват ме с езиковата си отпадналост, не могат да облекат мислите в думи
За всички вече няма никакво значение как говори един политик, всеки чака нещо на каузи

- Доц. Сталянова, кой е новият сленг на младите?

- Всяко потомство на младежи си има собствен метод на говорене. Не може да кажем, че младите имат някакъв избран сленг. Разбира се, това са думи най-вече от британски език, повече са свързани с времето, прекарано в интернет, с музиката, която слушат. Ще дам образец с една дума - криндж. Нещо е доста криндж. Недей да се държиш по този начин криндж, т.е. това е нещо, което е неприятно и излагащо. Когато запитвам щерка си какво значи криндж, отговорът е: “Е по какъв начин може да не знаеш! ”.

- Чували ли сте за “флексвам ” и “сейл ”?

- Не. Това са безусловно нови за мен неща. За да ги знае, човек би трябвало някак си да се внедри или да се опита да запише диалог, тъй като те не пишат изключително доста. Говорим за интернет другарство. Те нямат време за думи и за пояснения. Всичко са някакви съкращения, емотикони, картинки, видеа. Странна е тази връзка. Затова тези платформи като тикток, рийлс (кратките видеа) са най-гледани. Езикът като език изисква прекомерно доста старания - да се измисли точната дума, да се напише. Другото по-бързо минава, по-лесно се възприема и предава някаква страст. Ако желаеме обаче да я опишем с думи, в действителност са нужни повече старания.

- Случва ли се млади и остарели да не могат да се схванат?

- Да, несъмнено. Такива опити са правени доста постоянно през годините и е нещо обикновено. От друга страна, аз си върша следния опит с моите студенти. Има речници на жаргона от 60-те и 70-те години на предишния век. Четем ги и ги карам да познаят какво значи някоя дума на диалект. Естествено, нищо не познават. Много се смеем. Младите хора не могат да схванат жаргона, на който са говорили родителите им и надлежно бабите и дядовците им. Те са като думи на непознат език. Няма по какъв начин логичен да разберем какво значат.

- Изненадват ли ви от време на време студентите в езиково отношение?

- Не мога да кажа, че ме изненадват позитивно. За страдание, изненадват ме с езикова отпадналост. Много им е мъчно да си облекат мислите в думи. Имат безпаричен речников ресурс. Когато човек не е доста сигурен, че може да каже нещо, употребява факсимиле.

- Говорите за филолози?

- Да. Надяваме се в края на образованието към този момент да не им е толкоз мъчно, само че това изисква доста старания.

- Задълбочава ли се казусът при новите първокурсници?

- Има феномен, който не мога да си обясня. Има години с доста положителни студенти и други - с не толкоз. В Софийския университет от дълго време одобряваме с матура. Не може да кажем, че има някаква цедилка, която някоя година прави студентите ни по-добри или не. Нямам разумно пояснение за какво е по този начин. Някои са доста положителни, а различен път е безспорна покруса. Трябва да си дадем сметка обаче, че най-хубавите деца отиват в чужбина.

- Кои са най-грубите неточности, които сте виждали или чували в последно време?

- Да не се захващаме с граматиката. Грешки прави всеки. Това непознаване на смисъла на думите. Когато последно изпитвах студентите, на денотата споделяха детонат. (Денотат - предмет, обект (в необятен смисъл - свойство, деяние и др.) от извънезиковата реалност, означен от даден езиков знак (дума) - б.р.)

Казах им: “Колеги, тук нямаме взривни устройства, внимавайте какво говорите ”. Чули са нещо, без въобще да вникнат, без въобще да си дадат сметка, че това са разнообразни думи. Отношението към езика е, че каквото и да се каже, даже и близко звучащо, все ще мине. Говорим за херменевтика, вместо херменевтичен споделят херметичен. Това е тъжното. Да не приказваме за неточности - запетайки или правописни.

- Поограмотиха ли се политиците?

- Трудно ми е да кажа какво е политически грамотно говорене, тъй като то не може да е едно безпределно нападателно говорене. Нищоговоренето също. Като че ли едни и същи думи се чуват от устата на всички хора, които излизат на екран, от всички политически сили.

Вече никой не иска да слуша политически думи

За всички към този момент няма никакво значение по какъв начин приказва един политик, всеки чака нещо на каузи. А те липсват. И няма никакво значение какво се приказва. Много постоянно става това предизборно говорене. Уморихме се да слушаме едно и също - единствено лозунги. Другите са неприятни, ние сме по-добри. Изберете мен. От вас зависи, ваша е отговорността. Ако не избереш ти, за ориста на България ще си отговорен ти.

 

CV
Завършва три специалности в СУ “Св. Кл. Охридски ” - славянска, българска и британска лингвистика Доктор по лингвистика от 2002 година, доцент по актуален български език от 2014 година Преподавател е в Катедрата по български език на СУ “Св. Кл. Охридски ”. Води лекции по актуален български език и обществена тирада Основател и шеф (2011-2018) на Центъра за разбор на политическата и журналистическата тирада Научните ѝ ползи са ориентирани към актуалните трендове в българския език, общественото слово и лексикалната семантика Изследванията ѝ през последните 10 година са отдадени на езиковата експанзия и на силата на словото. Заедно с Владислав Миланов е създател на две книги с езикови портрети на български политици. Има оповестени 5 книги, 3 речника и над 100 научни публикации